За книгата: 2016 г. / "...Вярно, аз не съм човек, възпрепятстван от сили, многократно превъзхождащи моите, аз влача съществуването си в безвремие никъде, в което дори няма празнота, и самата ми мисъл - неограничена, свободна - е обречена да се разпръсне в това "никъде", никога не срещайки благодарната еластичност, която може да ми я върне. И тогава, на върха на отчаянието, в пароксизма на самотата - измислих го: абсурдно, абсурдно, състоящо се изцяло от частици, които отричат ​​щастието, само за да могат гладните сензори на душата ми да уловят това ехо, онази сянка, която само е в състояние да потвърди факта за нашето съществуване. Моя вина. Mea maxima culpa. Това беше трик на измамник, прости ми, Бусик…»